Още древните китайци са използвали зелен фасул за лечение. Лечебните му свойства са били познати на древните китайци отпреди 1000 г. пр. Хр. Известният лечител Авицена смятал, че фасулът е полезен за белия дроб и цялата дихателна система.
Зеленият фасул е един от най-мощните регулатори на кръвната захар, сваля холестерола и повишава имунитета, помага при лечението на сърдечни заболявания, хипертония и гастрит. В пресния зелен фасул има много малко калории (31 ккал на 100 грама) и не съдържа наситени мазнини. Богат е на растителни фибри (9% на 100 гр.), които разхлабват стомаха и червата и защитават вътрешните органи. Професор Дж. Андерсън, ръководител на клиниката по лечебно и диетично хранене на университета в Кентъки смята, че съдържанието на влакнини сваля рязко нивото на лошия холестерол в кръвта. Ефектът се дължи на растителните фибри, които извеждат токсините от организма.
Зеленият фасул съдържа важен антиоксидант:каротеноид, който подпомага функцията на зрителния апарат и благоприятства зрението. Зеленчукът е богат източник на фолиева киселина – 9% от 100 грама. Тя, заедно с витамин В 12, отговаря за деленето на клетките и синтеза на ДНК. Заради тези си свойства зеленият фасул се препоръчва на бременни жени за предотвратяване на дефекти на плода.
Други витамини в зеления фасул са B6 (пиридоксин), тиамин (витамин B1). Витамин В3 (ниацин) подпомага метаболизма на мазнините, протеините и аминокиселините, участва в тъканното дишане, регулира храносмилателната система. Зеленият боб е богат източник на желязо, калций, калий, манган и магнезий, манган и калий, които стимулират метаболизма. Калият контролира работата на сърцето, сърдечния ритъм и кръвното налягане.
Фасулът се препоръчва за болни с хипоациден гастрит, защото подпомага отделянето на стомашен сок. За целта се използват изсушените бобени шушулки, след пълното им узряване. Те съдържат не само аминокиселини, но и хемицелулоза (45-50%), силиций, кобалт, мед и никел. Зеленчукът предотвратява образуването на камъни в бъбреците и подобрява половата функция на мъжете, защото има пикочогонно действие заради съотношението натрий – калий (1:150).
За лечение при подагра, ишиас, ревматизъм, отоци, заболявания на пикочния мехур, се препоръчва да се приготви отвара от бобовите шушулки. Пресни рани и изгаряния се посипват с брашно от зърната. Прилага се при хроничен панкреатит, цистит, при нарушена функция на задстомашната жлеза. Зеленият фасул съдържа аглютинин, който стимулира имунната система и неутрализира болестотворните микроорганизми.
Има старо поверие, че ако ядем зелен боб, нашата фигура ще заприлича на него. Благодарение на по-малкото съдържание на баластни вещества отколкото в сухия боб той е по-ниско калоричен и лесно смилаем. Той е вкусен, чудесен във всякакви ястия, истинско удоволствие за вегетарианците, защото съдържа всички нужни полезни за тялото хранителни елементи. Разновидностите на зеления боб – зелена и жълта – са много близко родствени. Имат доста подобен вкус и съдържание на хранителни съставки. Жълтата разновидност на зеления боб е наричана от французите маслена, най-вероятно заради цвета й и заради това, че се топи в устата.