В последните години много се говори и пише за метаболитния синдром или синдромът Х. Но сякаш никой от нас не си дава сметка какви последствия води след себе си. Възможно ли е да предотвратим появата му? Какво го отключва? Има ли лечение? На тези и други въпроси, отговаря д-р Лъчезар Лозанов.
 

Д-р Лозанов, какво представлява метаболитният синдром и наистина ли е толкова опасен за здравето ни?

Метаболитният синдром е съчетание на няколко рискови фактори, обуславящи основно повишен сърдечно-съдов риск. Задължителен елемент от него е наднорменото тегло и затлъстяването, основно в областта на корема, водещ до инсулинова резистентност, в комбинация с повишена кр. захар или захарен диабет тип 2, повишено артериално налягане или повишени нива на холестерола. Всеки един от елементите сам по себе си представлява високозначим сърдечно-съдов рисков фактор, а комбинацията им в рамките на Метаболитния синдром определя неколкократно по-висок риск от смърт, вследствие настъпили остри сърдечно-съдови или мозъчно-съдови инциденти. Рискът нараства още повече при развитие на захарен диабет тип 2. Допълнително метаболитните нарушения водят до чернодробна стеатоза (омазняване), повишена съсирваемост на кръвта и повишена честота на някои ракови заболявания.

Кои са рисковите фактори за появата му?

Основните рискови фактори за развитието на Метаболитния синдром са наследствена предизпозиция, неправилно хранене и недостатъчна физическа активност. Честотата му нараства паралелно с увеличаване на епидемията от затлъстяване, превръщайки се в глобален проблем. През последните години се наблюдава нарастваща честота в по-младите възрастови популации. От друга страна тенденциите към застаряване на населението, особено значимо за българската популация,  както  и неблагоприятните фактори на съвременната цивилизация, свързани с  нерационален стил на живот и хроничен стрес, определят увеличаване на болестността от Метаболитен синдром и свързаните с него усложнения. В страните от Европейския съюз приблизително една четвърт от възрастното население е с Метаболитен синдром. Честотата показва някои етнически особености, а разпределението между мъжкия и женския пол е приблизително еднакво.

Защо лекарите препоръчват диета, при положение, че трудно ще отслабнем, ако не подобрим чувствителността на клетките?

Именно диетите, респективно намаления калориен прием и редукцията на тегло са в основата за подобрение на инсулиновата резистентност и чувствителността на клетките. От основно значение е общия калораж и състава на храните, режима на хранене (липса на големи паузи между отделните приеми), но съчетано и с повишена физическа активност. Мастната тъкан днес се разглежда и като ендокринен орган с множество функции. Тя произвежда множество биологично активни вещества, наречени адипокини, които активно участват в регулацията на енергийната обмяна и регулират приема на храна, чрез въздействие върху центровете на апетита и ситостта в мозъка. При метаболитен синдром е налице дисбаланс в секрецията на адипокините, а редукцията на мастната тъкан води до нормализиране на тези нарушения. Съществуват медикаменти, намаляващи инсулиновата резистентност, теглото, артериалното налягане и липидните нарушения, но те винаги са средства от втора линия, съпътстващи диетичния режим.

Трябва ли да забравим завинаги за сладкото? Има ли препоръчителни хранителни режими и двигателна активност, които биха подобрили състоянието на хората с метаболитен синдром?

Завинаги, не. От основна важност е да има баланс при приема на въглехидрати, мазнини и белтъци. Богати на въглехидрати храни са плодовете, сладките, газираните безалкохолни напитки, шоколад, макаронените изделия, варивата, хлябът, всички житни растения и продуктите приготвени от тях. Въглехидратите имат многобройни жизнено важни функции, като например глюкозата е основен енергиен източник и фактор за нормалния метаболизъм. Те са важен компонент за някои ензими, множество важни биомолекули, играят ключова роля в  имунната система, перисталтиката на чревния тракт, извеждането на жлъчните киселини от организма, основен енергиен източник за нормалната мозъчна дейност и т.н. Въглихидратите от друга страна са основен стимул за инсулиновата секреция, която и без това е повишена при пациентите с Метаболитен синдром. Затова при тези пациенти предпочитаме по-безопасните, по-ниско въглехидратни диети, прием на бавно усвоими въглехидратни храни, които са с по-нисък гликемичен индекс, т.е повишават по-плавно и по-малко кръвната захар. Белият ориз, хлябът, картофите, дори пълнозърнестите закуски съдържат захари, които много бързо покачват кръвната захар и инсулиновите нива, а пък имат и кратък засищащ ефект. Плодовете с най-нисък гликемичен индекс са череши, сини сливи, круши, грозде, киви, праскови. Тези плодове са и най-сериозният източник и на фибри – бавни, но неусвоими въглехидрати, които подпомагат дейността на чревния тракт и създават усещане за ситост, без да са реален източник на калории. Зеленчуците, които можем да ползваме, са грах, моркови, патладжани, броколи, червени чушки, лук, маруля, червени картофи. Зърнените храни, богати на бавни въглехидрати, включват основно киноа и пълнозърнести продукти от овес, ръж и кафяв ориз. Количеството им се определя от това какви цели сме поставили за редукция на тегло. Физическата активност е основен компонент в лечението на Метаболитния синдром. Необходимо е да се направи строг анализ, съобразен с индивидуалните особености на пациента, свързани основно с възрастта и съпътствуващите му заболявания, както и с поставените цели. Минималната физическа активност при възрастен индивид се смята за изминати минимум три километра дневно, но при активно ходене.

 Метаболитният синдром диагноза за цял живот ли е или може да се излекува?

Това не винаги е възможно, за съжаление. Необходим е комплексен подход на лечение, базиран на диетичен режим, промяна в начина на живот, в комбинация с медикаментозни средства с цел основно редукция на тегло. Тъй като всеки от компонентите на метаболитния синдром е самостоятелен рисков фактор за сърдечни заболявания в бъдеще, е необходим по-агресивен подход за корекция на артериалната хипертония, липидния профил и нарушенията в кръвната захар със съответните медикаментозни средства, някои от които имат и допълнителен ефект по отношение редукцията на тегло. Повечето от пациентите достигат постигнатите цели, някои от тях, може да се каже, че са напълно излекувани, но най-трудното е да се задържат във времето постигнатите добри резултати. Това не винаги е възможно, тъй като е свързано с генетични фактори, обкръжаващата среда и мотивацията на им, която в много случаи зависи от нас, техните лекари.