Много често при тревожни и депресивни разстройства се предписват антидепресанти. Повечето хора се притесняват да започнат лечение с тях, от страх да не напълнеят. За да внесем яснота по въпроса, потърсихме компетентното мнение на д-р Владимир Наков, дм, психиатър и главен асистент в НЦОЗА.
Д-р Наков, защо психиатрите назначават терапия с антидепресанти при тревожност и депресия? Не може ли да се започне първо с билки, познати от народната медицина, като: валериан, маточина, глог или други?
До психиатър достигат пациенти, повечето от които вече са изпробвали различни билкови продукти без особен ефект. Основна причина, поради която не изписваме подобна терапия, е липсата на медицински доказателства за ефективност и документиран профил на безопасност. Такъв тип продукти не са включени в медицинските стандарти, за разлика от антидепресантите. Съществуват лекарства на базата на билки, които са преминали през клинични изпитвания и са одобрени от регулаторните органи, но те са регистрирани като лекарствени продукти, за съответни показания. Ще Ви дам пример: Ако аз, като лекар специалист по психиатрия, пренебрегна правилата и стандартите на медицината основана на доказателства и предпиша терапия с билкови продукти, които са с недоказана ефективност, и в следствие на това състоянието на пациента се влоши - тогава аз нося и морална, и юридическа отговорност.
Тоест, пациент с депресия след преглед от психиатър, задължително излиза с рецепта за антидепресант?
Първата стъпка за излизане от депресията е търсенето на специализирана помощ и последващо лечение с антидепресант. В психиатрията колкото по-тежки са симптомите на депресията, толкова по-голяма е ползата от употребата на антидепресанти. При оценена като „умерено тежка“ депресия, се налага лечението да започне с антидепресант.
Твърде често тези, които започват лечение с антидепресанти, се изправят пред друг тревожен проблем - наддаването на килограми. Как ще коментирате тези твърдения?
Усложненията и страничните явления при антидепресивната терапия са от страна на вегетативната нервна система. Повишаването на теглото е възможна нежелана реакция на почти всички антидепресанти. Въпреки това, реакцията към тях е индивидуална. Някои хора наддават килограми, други може да отслабват или да не променят теглото си. Причините за увеличението на телесната маса могат да имат и следния характер:
• Липсата на двигателна активност или преяждането в резултат на депресията;
• По време на депресивния епизод обикновено има загуба на килограми, които се възстановяват, в резултат на подобреното настроение и възвърнатият апетит;
• Увеличението на телесната маса е свързано и с нарастването на възрастта;
Съществуват много видове антидепресанти. Всички ли водят до напълняване?
Антидепресантите, които вероятно по-често причинят наддаване на килограми са:
• Класическите трициклични антидепресанти /като амитриптилин, имипрамин, доксепин/;
• МАО инхибиторите;
• Селективни инхибитори на обратния захват на серотонина /водещо значение по отношение на наддаването на тегло има пароксетина/;
• Атипични антидепресанти – миртазапин.
Какво ще посъветвате всички, които са на медикаментозна терапия? Какви мерки да предприемат, за да не качават килограми докато трае лечението?
Ако след започването на терапия с антидепресант килограмите ви се покачват, задължително трябва да обсъдите с лекуващия лекар ползите и нежеланите лекарствени реакции. Когато ползите превъзхождат страничните ефекти /като наддаването на килограми/, необходимо е да положите усилия за контролиране на теглото си, като спазвате подходящ режим: хранете се здравословно, увеличете физическата си активност, наслаждавайте се на подобреното настроение от терапията. Корекция на дозата или преминаването към друг антидепресант също могат да бъдат ефективни. Лекуващият лекар е този, който трябва да прецени ползите и вредите, преди да се вземе решение за промяна.
И за накрая, нещо различно за финал: клеймо или мода са психичните заболявания?
Ако запитате първия срещнат, дали са много хората с психични заболявания, най-вероятно ще ви отговори, че всички ние, малко или много сме в тази категория или пък ще каже, че засегнатите са малко на брой. При всички положения отговорът ще е грешен, тъй като самият въпрос не е коректен. Представата на всеки човек, който не се занимава професионално с проблема, е различна. Исторически в психиатрията има много промени, както в терапията, така и в отношенията към пациентите. Поради тази причина става възможно излизането на тежко болните пациенти от приютите. От една страна тежко боледуващите пациенти с шизофрения са белязани със стигмата на психичната болест, а от друга-тези с честите психични разстройства, могат „да се поглезят“ на всякакъв специалист.