За този круиз има безброй оферти, но никаква по-съществена и практична информация. Това ни мотивира да седнем и да напишем кратко инфо, за да не губат време и други хора, така както ние.

Откъде да започнем. А,  да! Ако сте ходили преди това на друг круиз, особено с компании като MSC или NLC, по-добре изобщо не гледайте Celestyal Cruises. Какво да Ви кажем: ретро са.

Въпреки, че корабите им са реновирани, престоят в Celestyal Olympia ни върна в детските  години, в почивната станция на БДЖ в Приморско. През 1982 год., когато е пуснат за първи път кораба, сигурно е бил върха на лукса, но 41 години по-късно, със сигурност е много далече от него.

Подготовка за круиза:
Първо си харесахме дестинациите и периода – беше точно по Великден и съвпадаше с почивните дни, за да не се налага да използваме отпуск. Действахме импулсивно и много късно погледнахме кораба. Дори и да бяхме го видели от рано, имахме желание за круиз и това нямаше да ни разубеди.

Нашата компания се състоеше от 5 възрастни и 1 дете на 2 години, което не се спира за 2 минути. Опциите за пътуване до Атина с кола и автобус автоматично отпадаха. Ние се спряхме на пътуване със самолет. Нищо, че беше с перки, беше самолет.

Купихме билети за предният ден, преди качването на кораба, понеже полетът кацаше в 11,10 местно време и нямаше да успеем да се качим на кораба. Круизът тръгва от пристанището Лаврион, което се намира близо до Атина, но няма много удобна комуникация до там.

Не намерихме почти никаква информация в нета как да се придвижим от летището до Лаврион и затова поръчахме трансфер от мястото, където запазихме за спане. Излезе ни 100 евро и ни закара за 20 минути. На връщане хванахме автобус от пристанището, който ни закара до Атина за час и половина срещу 4.90 евро на човек. Автобусът спира на метростанция Nomismatokopio и после за нула време може да стигнеш със същата линия до летището или до центъра на града.

Лаврион е много малък и няма какво толкова да се прави в него. Ресторантите бяха превъзходни и много евтини, в сравнение с Атина и островите. Където и да изберете да нощувате, все ще е близо до пристанището. Ние използвахме такси до него, коети ни закара за 5 евро., но ако не бяхме с малко дете, щяхме да вървим пеш около 10 минути.

На борда:

На следващата сутрин рано се качихме на кораба. Бяха създали добра организация и качването на борда отне съвсем малко време. Персоналът е много любезен и отзивчив. На влизане ни дадоха програма за деня на български език и всеки ден в каютите ги получвахме, също на български. В основният ресторант има менюта на български, но само на вечеря ги дават, тъй като ресторантите бяха на блок маса.

Животът на борда беше организиран така: много рано сутрин акостираха на пристанище и тръгването беше около обяд. Следващата спирка беше около 17,00 ч., но преди слизане трябва да си вземеш билетче с номер, тъй като извозването от кораба беше по номерации, за да се избегне блъскането по изходите.

Програмата със забавления на кораба беше оскъдна и не се радваше на голям интерес. Мебелите навсякъде бяха много стари и овехтели. Връщат те години назад. Детският кът представляваше няколко масички със столчета и няколко видео игри, които бяха с жетони. Няма аниматори за децата, няма и други деца в него. Спа центърът и салоните за красота бяха като преди 25 години у нас.

Храненето на борда беше организирано в 3 ресторанта, които бяха отворени по едно и също време – в интервал за 3 часа, а през останалото време нямаше никаква храна. Най-голям проблем предизвикваше вечерята, тъй като в един от дните беше обявена от 19,30 до 21,30 ч., а към 21.00 ч. хората тепърва се качваха на кораба след престоя в Санторини и висяха на опашки пред ресторанта и до 22.30 ч.

В ресторантът на обяд цареше пълен хаус – храната все не достигаше, хората се блъскат на опашки на блок масите, столовете бяха толкова на гъсто, че не можеше да се минава. Вечерите бяха една идея по-добре, понеже бяха а ла карт и се сервираха. Със закъснение, но все пак ти сервираха.

Между 16.00 и 17.00 ч. отваряха бюфетът на горната палуба, в който се сервираха дребни сладки и кексчета. За трите дни на борда, предлагаха само едно и също, но пък бяха много вкусни.

Мисля, че всички на кораба бяхме с пакет ол инклузив, в който бяха включени всякакви напитки. За да си поръчаш, първо ти маркират картата. Ако искаш да пиеш Аперол си го плащаш, понеже е над 7,5 евро. Чипсове, снаксове и други дребни неща се заплащат. Вино, бира, узо, сокове и кафета влизат в пакета.

Таксата за обслужване беше в цената, а на други круизи се заплаща по 6-7 долара на човек/ден.Също беше включена и 1 безплатна екскурзия, която ние не използвахме, а трябваше. Екскурзиите си струват, най-малкото и защото тези, които имаха билети, първи слизаха от кораба. Останалите чакахме, понякога и час и половина, за да ни дойде редът за слизане.

В заключение мога да обобщя така: за тези пари - толкова. Ако нямаш много претенции, този круиз е чудесен. Персоналът  е толкова мил, че не ти дава сърце да се оплачеш. Дестинациите са страхотни и си струва да бъдат видяни, макар и за кратко.