Често в опит да оправдаем немарливостта си към външния ни вид, казваме, че наднорменото тегло ни е генетично заложено. Примиряваме се с факта, че ще бъдем дебели цял живот, понеже каквото и да правим, с гените не можем да се борим. Дали това наистина е вярно? Не е ли възможно упоритостта и волята ни да надделеят над генната предразположеност? Попитахме науката по този въпрос, в лицето на д-р Мария Николова. 

 

Въпрос на ген ли е това дали сме слаби или дебели?

Проучванията сочат, че около 25-30% от предразположенността човек да бъде със свръхтегло или затлъстяване, се дължи на гените. Известно е т.нар моногенно и полигенно затлъстяване. Много хубаво и прекрасно би било да имаме само моногенни форми на затлъстяване, което означава един ген-една болест. Съществуват такива моногенни форми, но те се проявяват обичайно в детска възраст, самостоятелно или като част от изявата на определени генетични синдроми. Социално значимите форми на затлъстяване обаче се асоциират най-вече с полигенната форма, т.е. много гени и по- точно определени техни полиморфизми (варианти на даден ген) са отговорни за това човек да развие затлъстяване. Всички ние носим гени на затлъстяването, но това не означава непременно да сме със свръхтегло. Дори човек да е носител на определена група от полиморфизми, определящи риска от затлъстяване, в крайна сметка факторите на околната среда остават предопределящи дали този човек ще отключи затлъстяването, или не. Тоест, ако човек има гени, които касаят възможността той да има затлъстяване, но води здравословен начин на живот, физически активен е и се храни адекватно, рискът той да затлъстее се намалява. Както е възможно и обратното: човек, който има комбинация от протективни и/или непредразполагащи към свръхтегло и затлъстяване полиморфизми, но той се прехранва и има много ниски нива на физическа активност, високи нива на стрес, нарушен режим на труд и почивка, и прочие предразполагащи фактори, в крайна сметка също би могъл да отключи затлъстяване.

В такъв случай можем ли въобще да се доверим на ДНК тестовете, ВЕГА тестовете и храненето спрямо кръвната група?

Нутригеномиката и нутригенетиката в последните години бележат подем. Нутригеномиката определя как храните и храненето влияят върху генната ескпресия, а нутригенетиката определя от какви храни, съотношения, витамини и минерали имаме нужда, съобразно нашия генетичен тип. Това дава възможност да се създадат нутригеномични тестове, които съобразно индивидуалните генетични варианти, показват каква диета да препоръчаме на конкретния пациент. Налице са и нови проучвания, едно от които е проучването:DIETFITS, публикувано наскоро в Journal of the American Medical Association, и проведено от изследователи от Stanford University Medical School, които рандомизирали и оценили 609 възрастни с наднормено телесно тегло. Спрямо базата на генетичните типове на участниците, са предписани съответно нисковъглехидратен или нискомазнинен режим и в крайна сметка постигнатите резултати по отношение редукция на телесното тегло са били идентични, т.е. не е намерена сигнификантна, значима разлика по отношение постигнатите резултати за редукция на тегло. Тоест ние се връщаме към старите правила за здравословно хранене. Вече и в България има възможност да се направят нутригеномични тестове, с които се установява генетичната предразположеност към затлъстяване. С такъв тест може да се оценят и гените, които забележете са свързани с необходимостта човек да консумира сладки храни, гени за пристрастеност. Да, защото както човек може да е пристрастен към хазарт, към жени или алкохол, така може да е пристрастен и към сладките храни. Много интересени са и „clock“ гените, отговорни за циркадните (денонощните) ритми-кога ние трябва да спим, кога трябва да ядем, кога трябва да бодърстваме. Миналата година Нобеловата награда в областта на медицината беше присъдена на учените, които установиха „clock“ гените. Един изключително сериозен проблем, свързан със затлъстяването е фактът, че хората нито ядат когато трябва, нито спят когато трябва.  Доказано е, че стоенето до късно вечерта, като гледане на телевизия или работа, обичайно се свързва с повишен прием на високоенергийна храна с ниска биологична стойност и това явно е генетично предразположено. И сигурно се чудите, как човек да избяга от това нещо? Тук вече идва силата на волята и на контрола. На този етап няма как да си променим заложните гени, но можем да променим начина си на живот. Изключвам ВЕГА тестовете и храненето, съобразено с кръвните групи, защото няма медицински доказателства за прилагането и ефективността на подобни алтернативни хранителни препоръки.

 

Споделете:
Коментари
Facebook коментари