Човешкият мозък оперира с множествено  посредници, които определят психичните състояния и тези молекули се наричат невромедиатори. Всички сме чували за серотонина и действието му върху настроението, съня, апетита и т.н. А знаем ли нещо за допамина и ролята му в нашия организъм?

Допаминът е молекула, която стои зад нашите мечти и най-големите тайни. Допаминът означава похот, любов, изневяра, мотивация, внимание, женственост, учене и пристрастеност. Допаминът е усещане за удоволствие и хедонизъм /изпитване и стремеж към наслада/. И ако преди се смяташе, че допаминът се покачва при изпитване на удоволствие вече се твърди, че той е свързан с очакването за удоволствие, следователно с мотивацията. Хранене и сексуален контакт са стимуланти за освобождаването на допамин в мозъка. Ето защо тези дейности са приятни и хората непрекъснато се занимават с тях.

В средата на 60-те години възникна предположението, че опиатните наркотици (опиум, хероин, морфин) имитират действията на вещества, които се срещат в мозъка и така бяха открити ендорфините и енкефлините. Днес думата "ендорфин" се използва, за да се опишат и двете групи. В началото ендорфините са идентифицирани като болкоуспокояващи субстанции, но после се доказа, че имат отношение и към преживяването на удоволствие и възнаграждение. В най-голямо количество ендорфини се отделят по време на много силна болка и силен стрес. Удоволствието от силният стрес се дължи не толкова на адреналина, колкото на ендорфините. Адреналина като периферен медиатор /защото той се отделя не само в мозъка/, мобилизира организма за оцеляване, но удоволствието идва от опиатните субстанции в организма или ендорфините, които се отделят, защото сме много застрашени. При много силна травма, например счупване на крайник в началото не усещаме болка, което се дължи на ендорфините, който се отделят при тази силна травма, за да ни запазят да оцелеем от шока и после, ако травмата не ни е убила, нивото им спада и започва да боли, пак за да ни съхрани, като ни ограничи ограничи движенията. Когата е застрашен животът ни се отделят ендорфини в големи количества и това е свързано с преживяване за удоволствие, което означава, че смъртта носи удоволствие! Ето как Достоевски описва епилептичен припадък(това на практика е смърт, макар и за няколко секунди): „Всеки припадък се предшества от неизразимо чувство на удоволствие. За миг изпитвам такова щастие, което е невъзможно при обикновени условия и за което другите хора нямат представа. Чувствам се в пълна хармония със себе си и със света и това усещане е толкова силно и сладко, че за тези няколко секунди на такова блаженство, че човек би дал десет години от живота си, а може би целия живот.“ И да добавим, че задоволяването на всички биологични потребности се свързва с отделянето на ендорфини. Е как да се лишим от такива удоволствия като хранене и секс.

И така, каква е връзката между допамин и ендорфини, защо два медиатора за едно и също нещо? Допамин е за „ЖЕЛАНИЕ“, а ендорфините за „УДОВОЛСТВИЕ“!

Високите концентрации на ендорфини в мозъка предизвикват чувство за еуфория, повишават удоволствието и потискат болката както физическата, така и емоционалната. Ниските нива на ендорфина ни карат да чувстваме глад за мазнини и особено за шоколад и люти чушки. Всъщност, се счита, че характерното повишаване на нивата на ендорфини, причинено от шоколада го превръща в комфортна храна по време на стрес. Лютият пипер е бил използвани в различни видове лечения, и най-вече при хронична болка и освен това е смятан за афродизиак. Най-общо казано секреция на ендорфини се предизвиква при хранене. Съвременното общество предлага достъпни и евтини кулинарни изкушения и това се отразява на нормалния прием на храна. Хомеостатичния глад /глад при лишаване от храна/ се заменя от хедонистичния глад, който се регулира от вкусните и възнаграждаващи свойства на храната и се смята, че играе ключова роля в разпространението на затлъстяването. Ако свържем прехранването с начин за повлияване на тревоно-депресивни преживявания, с времето тези преживявания преминават, но остава хедонистичния глад, които ни прови зависими и дебели. За сравнение, ако облекчаваме тревожността си с алкохол, стресовата ситуация ще премине, но алкохолизмът, може да ни остане като проблем.

 

Споделете:
Коментари
Facebook коментари