Грахът е бил любим зеленчук на Луи XVI, който заповядва той да се отглежда в градините на Версай. Френският крал го популяризира през 17-ти век, като го налага като основно меню за дворцовите приеми. Предполага се, че снежният грах е култивиран по това време в Холандия. А особено любопитен факт е, че във Франция и в Англия консумацията на зелен грах се счита за някакъв вид луда мода през 17-ти и 18-ти век, когато хората започват да ядат току-що обран грах.

Грахът е внесен в САЩ при заселването на първите колонизатори. Той е и един от любимите зеленчуци на Президента Томас Джеферсън, който ежегодно обявява конкурс за най-ранна беритба на грах. Победителят в конкурса кани останалите участници на обяд, като обявява, че грахът е готов за ядене.

В средата на ХІХ в. наблюденията на Грегор Мендел върху граха поставят основите на съвременната наука генетика. Монахът и ботаник използва грах в неговите експерименти за развъждане на растения.

Съществуват три познати вида грах: градински или зелен грах, снежен/бял грах и хрупкав грах. Зеленият грах притежава възхитителен вкус, прекрасна текстура и е богат на полезни за здравето хранителни вещества. Има закръглени шушулки със зелени грахови зърна, които са сладки и богати на скорбяла. Шушулките на снежния грах са по-плоски и прозрачни от тези на градинския. Хрупкавият грах е кръстоска между градинския и снежния и има по-закръглени шушулки с хрупкава текстура. Шушулките на снежния и на хрупкавия грах са годни за консумация и имат по-сладък вкус от градинския грах.

Дивият грах е разпространен в Средиземноморския басейн и Близкия Изток. Най-ранните археологически находки на грах са от неолитната епоха в Сирия, Турция и Йордания. В Египет грахът е познат от ок. 4800–4400 пр.н.е. в района на делтата и ок. 3800–3600 пр.н.е. в Горен Египет. В действителност, той дори е споменат в Библията и е възхваляван от древните цивилизации на Египет, Гърция и Рим. В Китай, където консумацията на грах датира още от 2000 г. пр.н.е. започват да се консумират както зърната, така и шушулките на този зеленчук. Днес, най-големите производители и търговци на пресен грах са Съединените щати, Великобритания, Китай, Унгария и Индия.

В днешно време, зеленчукът грах най-често се консумира варен или на пара. Това предизвиква разкъсването на клетъчните стени на граховото зърно, което от своя страна води до по-сладък вкус на граха, а хранителните вещества по-лесно се абсорбират от тялото. Много наподобяващ на боб или леща, грахът играе важна роля в хранителния режим на хората в Европа, Близкия изток и Северна Африка.

Зеленият грах е една от основните храни, която е необходимо да се включи в храненето на човек, когато често се чувства уморен, защото той осигурява хранителни вещества, които подпомагат енергопроизвеждащите клетки и системи на тялото.

Зеленият грах осигурява хранителни вещества, които са важни за поддържане здравината на костите. Той е източник на витамин К, части от който тялото ни превръща в K2, който активира остеокалцинът-основният протеин в костите, който спуска молекули калций във вътрешността на костта. Витамин К също подпомага съсирването на кръвта. Остеокалцинът синтезиран в костите - комуникира с мастните клетки и регулира метаболитните процеси и инсулиновите рецептори.  Оказва се, че остеокалцинът контролира кръвната захар и мастните депозити. Освен това повишава инсулиновата чувствителност, и повишава синтеза на инсулин в панкреаса.  Няма друга субстанция или хормон в човешкото тяло, която да извършва ефективно тези две функции. Колкото повече остеокалцин, толкова по-добре се регулира инсулина и съответно нивото на глюкозата в кръвта.  Без достатъчно витамин K1 и остеокалцин,  костната минерализация се нарушава. Витамин К1 има основно значение за хомеостазата на костната тъкан и приемът му във високи дози повлиява благоприятно състоянието при остеопороза.

Зеленчукът грах е също добър източник на тиамин-витамин В1,  рибофлавин-витамин В2 и ниацин-витамин B3, всеки от които съдържа вещества, необходими за въглехидратния, протеиновия и липидния метаболизъм.

Зеленият грах също служи като много добър източник на фолиева киселина и на витамин B6, които са и поддържащи за сърдечно-съдовата система. Те помагат да се намали увеличаването на метаболитния вторичен продукт, наречен хомоцистеин, който може да попречи на кръстосаното свързване на колаген, което води до бедно междуклетъчно вещество на костите и остеопороза.

 

Зеленият грах също съдържа желязо и минерали, необходими за нормалното образуване на кръвните клетки, чиито недостиг води до анемия, умора и намалява имунната защита. В допълнение, зеленият грах е също много добър източник на витамин С, който защитава енергопроизвеждащите клетки и системи в организма от свободни радикали и предотвратява ракови заболявания. Той е много добър източник на манган, диетични фибри, фолати и тиамин (витамин В1), витамин А, фосфор, протеини, ниацин, магнезий, рибофлавин (витамин B2), мед, желязо, цинк и калий. 

За по-добро здраве хапвайте грах, който е прекрасна и питателна храна. Не е въпрос само до вкус, а до цяла поредица от диетични качества, които притежава тази зърнено-бобова култура. В 100 г зелен грах има само 79 kcal. Грахът дава виталност и защита необходими за правилното функциониране на нервната система, за здравето на кожата, косата и ноктите, както и за спокоен сън. Има качествен макронутриентен състав, високо ниво на засищане и перфектен умерен гликемичен индекс - 50. Мекият му адаптивен и прекрасен вкус ми помага да го съчетавам с каквото ми хрумне. И не на последно място - от древността се знае, че грахът засилва половото влечение. Съвременните учени също потвърждават това.

За съхраняването на пресен грах е необходимо неговото замразяване, за да се запази съдържанието на захар, предпазващо го от превръщане в нишесте. Друг начин за съхранение е бланширането на граха за една или две минути и последващото му замразяване. Грахът е първия зеленчук, който започва да се консервира в кутии.

Много популярна употреба на грах е да го сварим или приготвим на пара, след което да го добавим като гарнитура към широк спектър от основни ястия. Супата от грах е много популярен вид ястие в Северна и Средна Европа, Иран, Ирак и Русия. Грах се добавя и в много запържени ястия в Китай (като ориз по китайски). Добре познатата българска яхния с месо, картофи и грах е широко разпространена в Гърция, Турция и Кипър. В Англия, освен разпространената каша от грах, често се добавя и към риба и чипс, както и към техните месни пайове. В Индия, няма да ви изненадам, че градинският грах се използва широко в ястия като aloo matar – картофи с къри и грах и matar paneer – paneer сирене с грах.

Резултат с изображение за peas

Споделете:
Коментари
Facebook коментари